Моето лятно четене

Първото лятно четиво. Невероятен късмет да попадна на тази невероятна книга – мъдра, нежна, поглъщаща. Ако имах хартиения вариант, щях да го налепя с безброй маркерни листчета!

Книга, която не се чете бързо, но се чете с голямо удоволствие. И се помни, и не я изтриваш от електронния четец!

За книги на Светлана Алексиевич съм писала и преди. Изумително е как уж просто предава разкази на други хора, уж няма сюжетна линия, а потъваш в разказа, съпреживяваш и помниш!

Авторката никога не се натрапва с оценки на събитията и може би това е най-ценното, нека всеки мери според своята съвест. А може би няма само една истина.

Книгата те хваща за гърлото още с първите страници. Още звучат в ушите ми думи на една от първите героини: „Не ме е страх от Бог, страх ме е от човека!”.

Какво общо може да се открие между 17. век в Португалия и 21. век в България, София?

Една невероятна история, основаваща се на теория за прераждане. Разказана смислено и много приятно!

Книга, смятана за интелектуална сензация в Русия!

Определено не е залък за всяка уста!

Войната в Авганистан.

Отново потресаващи разкази. Книгите на Св. Алексиевич не могат да се разказват, те се съпреживяват!

Сега не искам да слушам военни маршове, дори не знам дали искам да вярвам в дума като патриотизъм...