Олимпий Панов

Олимпий Спиридонов Панов е роден на 17 юни (29 юни) 1852 година в бесарабското село Шоп Тараклия.

Завършва Болградската гимназия през 1867 г. Учи се в Техническото училище за шосета и мостове в Букурещ.

От 1872 до 1874 г. е секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. 

В Румъния става подпредседател на Българското централно благотворително общество (1876). 

Участва в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война.

Записва в Българското опълчение.  Опълченец в 1-ва рота на 1-ва Опълченска дружина. 

Участва в боевете при Стара Загора. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик. 

Проявява се при Шипка. 

Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“.

Командир на полубатарея в Планинска батарея.

Началник на артилерията на българската армия.

Произведен в чин  майор. 

За четири дни (12 – 16 август 1886г) е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов.

Осъден от военен съд на смърт  заедно с водачите  на  Русенския бунт.  Разстрелян на 6 март 1887 г. в Русе заедно със  седем други участници. 

Иван Колев

Роден е на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка ( Украйна). 

Юнкер Военното училище в София.

Като отличник определен е за артилерист, но става кавалерист. 

Взводен командир в Трети конен полк в Пловдив.