В тази вълшебна книжка приказките оживяват  през погледа на най-малките. С четки, моливи и много въображение децата от  Тервел, Добрич, Пловдив и Пазарджик се превърнаха в истински художници. 

       Всеки техен щрих е мост към света на доброто, а всяка илюстрация - нов прочит на вековната ни мъдрост. 

        Разгърнете страниците и вижте как малките „Пазители на традиции“ рисуват чудеса!

    Който не работи,

   не трябва да яде

  В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничка на баща и майка. Била много галена. Майка й шетала из къщи, чистела, готвела. Богданка само ходела насам-нататък, нищо не похващала.

    Почнали да идат оттук-оттам 

да я искат за снаха. 

Майка й на всички казвала:

    — Нашата Богданка

 не е научена да работи. 

Тя е галена.

    Щом чуели това,

 всички си отивали.

  Еднъж дошъл един старец и казал:

    — Чух, че имате хубава мома, дойдох да я взема за снаха.

    Майката и нему отговорила:

 — Наша Богданка е много галена

 Тя нищо не знае да работи.

    — Нека — рекъл старецът, —

 у нас никой никого

 не кара да работи. 

Който иска да работи 

— работи.

 Който не иска — така си седи

    След седмица-две направили сватбата.

    Старецът имал трима синове и още две снахи.

    На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Невястата седяла пременена и нищо не похващала.

    Събрали се за обед. 

Невястата седяла настрана

 и чакала да я поканят. 

Другите снахи донесли гозбата. 

Сложили пред свекъра

 голяма пита хляб. 

Той взел питата и я разчупил на толкова парчета, 

колкото души били на трапезата.

    — А на невястата? — рекла свекървата.

    — Тя не е гладна — отвърнал старецът. — Когато човек не работи, не огладнява.

    Следобед всички пак започнали работа. Невястата седяла и нищо не похващала.

    Събрали се да вечерят. Сложили пита пред свекъра. Старецът взел питата и я разчупил пак на толкова парчета, колкото души били на трапезата.

    — А на Богданка? — запитала свекървата.

    — Тя не е гладна — отговорил старецът. — Който не работи, не огладнява.

    Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден, па легнали и скоро заспали.

    Легнала и невястата. Но гладни очи заспиват ли? Едвам дочакала да се съмне. Станала тихичко, измила си очите, издоила кравите, изкарала телците.

    Станали и другите. Като видели що е направила невястата, спогледали се и се усмихнали.

    На обед невястата сложила трапезата и седнала наред с другите.

    Старецът разчупил питата, подал най-голямото парче на невястата и рекъл:

    — Ти, невясто, днес работи най-много от всички. Ето и на тебе от питата=

На третата седмица майка й и татко й дошли на гости. Съгледали ги и излезли всички на двора да ги посрещнат.

    Невястата припнала най-напред. Тя отворила портите и бързо извикала:

— Мамо!… Тате!… Слизайте по-скоро от колата и се хващайте на работа! Тука не е като у нас… Тук, който не работи, не му дават да яде!

"                    

                   "Косе Босе"

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:

— Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости.Ще им сваря чорбица.

Косенцето й дало едно яйчице.

На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:

— Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.

Косенцето пак й дало.

Днес тъй, утре тъй — останало на 

Косенцето само едно яйчице. 

Дошла пак Кума Лиса и рекла:

— Косенце Босенце, дай ми яйчице!

— Нямам, Лиске — отговорило 

Косенцето.

— Като нямаш, тебе ще изям! Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.

На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:

— Защо плачеш, Косе Босе?

— Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде.

— Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“

Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:

— Косе Босе, дай ми яйчице!

— Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.

Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.

Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.

Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:

— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?

— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!

— Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?

— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“

— Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?

— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“

— Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?

— Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.

— Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.

Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.

"         "Дядо вади ряпа" 

Посадил дядо ряпа. Пораснала ряпата голяма, много голяма. Почнал дядо да вади ряпата. Дърпал, теглил – не могъл да я извади.

                  Повикала баба внучката.Хванали се                                    внучката за баба, баба за дядо,  

                          дядо за ряпата – дърпали,

                           теглили, не могли да я извадят.

Викнала внучката Шаро.Хванали се Шаро за внучката, внучката за баба, баба за дядо, дядо за ряпата – дърпали, теглили, не могли да я извадят.

Извикал Шаро Писанка.Хванали се Писанка за Шаро, Шаро за внучката, внучката за баба, баба за дядо, дядо за ряпата – дърпали, теглили, пак не могли да я извадят.

Повикала Писанка мишлето.Хванали се мишлето за Писанка, Писанка за Шаро, Шаро за внучката, внучката за баба, баба за дядо, дядо за ряпата – дърпали, теглили – извадили ряпата!

"Мечката и лошата дума" 

            Ран Босилек