"Ана. Приказка за климата и околната среда"

 Ана е 15-годишно момиче с богато въображение и е много чувствителна към заплахите пред света. Чрез сънищата на Ана се пренасяме в 2082 г., където нейното внуче живее в разрушен свят. Унищожени екосистеми, изчезнали видове, тишина там, където е имало живот. Ана осъзнава, че бъдещето не е предопределено. Нова пита прабаба си: Защо не си направила нищо?...

Задната къща. Дневникът на Ане Франк

Книгата „Задната къща“ на Ане Франк разказва за живота на едно еврейско момиче, което се укрива със семейството си по време на Втората световна война. Те живеят затворени в малко пространство, без право да излизат навън. Всекидневието им е изпълнено със страх, тишина и лишения. Ане споделя своите мисли, чувства и мечти в дневника си. Въпреки трудностите, тя запазва надежда и вяра в доброто. Особено важни за нея са малките връзки с природата – гледката към небето, дърветата и светлината, които ѝ дават утеха и сили да продължи.

Книгата на Ане Франк много ме впечатли, защото показва колко важна е свободата и връзката с природата. Ане няма възможност да диша чист въздух или да се разхожда, но дори гледката през прозореца ѝ дава надежда. Това ме накара да се замисля колко често не ценим природата около нас. Според мен тя е не само необходима за живота, но и ни помага да се чувстваме спокойни и щастливи.

Понякога разбираме колко е ценна природата едва когато я изгубим.

Петя Дубарова, "И светла, и истинна"

Природата в стиховете на Петя Дубарова ме кара да се чувствам все едно съм вътре в тях. Като чета за морето или вятъра, си го представям много ясно и сякаш и аз усещам същото като нея. Понякога е спокойно и красиво, а друг път – малко тъжно или самотно.

Тези описания ми действат така, че започвам да се замислям за неща като свобода, мечти и какво искам аз самият. Морето например ми звучи като нещо огромно и свободно, сякаш можеш да избягаш от всичко. А когато природата е по-тиха или мрачна, усещам, че и човекът  не се чувства добре.

"Моето семейство и други животни" - Джералд Даръл

Автобиографична и хумористична книга, в която Джералд Даръл разказва за детството си на гръцкия остров Корфу.

Семейството му се премества там, за да избяга от скучния живот в Англия. Малкият Джери е запленен от природата и прекарва времето си в наблюдение и събиране на животни – птици, насекоми, костенурки и други същества. Около него се случват много забавни и необичайни случки, защото домът им постепенно се превръща в истински „зоопарк“.

Книгата на Джералд Даръл „Моето семейство и други животни“ създава много топло и емоционално отношение към природата. Докато я чета, усещам, че животните не са просто „част от природата“, а живи, забавни и понякога дори като малки личности със свой характер. Авторът ме кара да се възхищавам на всяко същество и да гледам на света с любопитство и радост. Природата в книгата е жива, цветна и пълна с чудеса. Тя ни учи да я обичаме, да я пазим и да се чувстваме част от нея, а не над нея.

"Семейство Болд" - Джулиан Клери

Семейство Болд живее в една съвсем обикновена къща. На една съвсем обикновена улица. Но не всичко, което виждаме, е истина. Не трябва да определяме нещата по външния им вид. В книгата се разказва за семейство хиени, което идва от красива, гореща Африка. В нея има гори, храсталаци и необятни равнини с безброй животни - лъвове, слонове, жирафи, пъстроцветни птици, горили, маймуни, гущери, хиени, бодливи свинчета, биволи. Африка просто гъмжи от какви ли не животни.

Африка е много красив континент, но с дейността си човекът завзема   местообитанията на животните и нарушава техния свят. Макар книгата да е изпълнена с хумор и фантастични елементи, тя поставя сериозни въпроси. Всичко в природата е свързано и дейността на хората влияе негативно на околния свят. Природата е жива система. Тя има сила, която човек трябва да се научи да разбира и уважава.

„Нито капка вода“, Минди Макгинис

„Нито капка“ вода разказва за свят, опустошен от тежка суша, където водата е най-ценният ресурс. Главната героиня Лин живее с майка си в изолирана къща и е обучена да пази тяхното езеро на всяка цена. След смъртта на майка си Лин остава сама и трябва да защитава дома си от въоръжени нападатели и отчаяни хора. Докато опасността нараства, Лин започва да разбира колко разрушителни могат да бъдат страхът, недоверието и борбата за оцеляване. Романът разглежда теми като човечността, моралния избор и цената на оцеляването в свят без ресурси.

Сюжетът на „Нито капка вода“ ни показва, че трябва да бъдем изключително загрижени за планетата, като осъзнаем колко важни са природните ресурси и как тяхното безразсъдно използване може да доведе до катастрофа. Недостигът на вода превръща хората в уплашени и жестоки оцелели, което е предупреждение за последиците от климатичните промени, замърсяването и разхищението на вода. Историята ни напомня, че ако не пазим природата днес, в бъдеше хората могат да живеят в свят на недостиг и конфликти. Романът „крещи“ колко важно е да ценим водата, да бъдем по-внимателни към природата и да мислим за бъдещето на Земята.

"Властелинът на пръстените" - Дж. Р.Р. Толкин

Роман, издаден през 1954 г. Сюжетът се фокусира върху Фродо Бегинс, който открива, че притежава магически пръстен, някога принадлежал на злия владетел Саурон. Заедно със свои приятели той тръгва към мрачната земя Мордор, където пръстенът да бъде унищожен, а заедно с него и злото. По пътя среща чудати хора и създания и минава през опасни земи.

Природата в книгата е много красива и разнообразна. Но вследствие на вековни войни и разрушения много земи са изгубени, неплодородни... По време на война хората мислят само за собственото си оцеляване, но не и за растенията и животните, които също умират по време на битките. Описанията въздействат емоционално и ме карат да се замисля за връзката между човека и природата и за отговорността към планетата. Станах по-чувствителен към теми като обезлесяване, замърсяване и опазване на природата.

"По жътва" - Елин Пелин

Разказът описва тежкия труд на селяните по време на жътва в горещ летен ден. Сред жътварите е красивата Пенка, която пее много хубаво. Никола я обича, а тя му изпраща „закачлива и обична песен“. Докато работят под силното слънце едно момче притичва и съобщава ,че Пенка внезапно е примряла от жегата. Всички отиват към нея и виждат ,че вече е късно .На другия ден нивата е празна, защото всички изпращат Пенка . Разказът завършва трагично и показва колко неочаквано съдбата може да отнеме човешкото щастие.

В творбите си Елин Пелин показва живота такъв, какъвто е в действителност, без украса и без идеализиране. Основният му интерес е българското село – ежедневието на селяните, техния тежък труд, отношенията между хората и връзката им с природата.

Наричат го „певец на българското село“. Бих добавил, че е най-добрият художник на природата. Замисляме ли се откъде идва хлябът. От малкото зрънце, посято в почвата. А добрата почва ни дарява с плодове, зеленчуци, билки, цветя...Затова е важно да я пазим от замърсявания и унищожаване. Не мога и не искам да си представя да живея на планета без почва!

"Пипи Дългото чорапче" - Астрид Линдгрен

Пипи е на девет години. Живее сама във Вила Вилекула с кон и маймунка на име Господин Нилсон. Пипи има рижава коса, сплетена на две плитки, и лунички по лицето. Господин Нилсон е подарък от баща ѝ, когото Пипи смята за негърски крал. Също така има и голяма чанта, пълна със златни парички. Тя е толкова силна, че може да вдигне на ръце кон.

До Вила Вилекула има една къща, в която живеят   две деца с майка си и баща си - Томи и Аника. Те са много мили. Пипи ги обича и винаги им помага.

За мен е чудно как Пипи се справя съвсем сама, без родители.

За Пипи природата е място за приключения и свобода – тя прекарва много време навън и се радва на света около себе си. Учи ни, че човек трябва да живее в хармония и с животните, както тя със своя кон и маймунка. Любопитството я кара да открива красотата около себе си – тя винаги вижда природата като нещо интересно и вълшебно. Нека имаме любопитството на Пипи!

"Скритият дар" - Джериес Авад

Една от притчите разказва за младеж, който се разхождал по морския бряг рано сутринта. След буря морето било изхвърлило на пясъка много морски звезди. Младежът вземал морските звезди една по една и ги хвърлял обратно в морето,

Докато правел това, към него се приближил възрастен човек. Той се учудил на постъпката му и му казал, че по брега има хиляди морски звезди и е невъзможно да спаси всички. Според него усилията на младежа били напразни. Казал му, че плажът е много дълъг и той нищо не може да промени. Младежът го изслушал учтиво, навел се, взел една морска звезда, хвърлил я в морето и казал: „За тази вече го промених“.

Творбата много силно ме впечатли, защото показва колко важни могат да бъдат дори най-малките добри постъпки. Най-силно ми направи впечатление младежът, който не се отказва да помага на морските звезди, въпреки че знае, че не може да спаси всички. Той не мисли за това колко голям е проблемът, а за това, че може да помогне поне на една морска звезда.

Това произведение ни учи да бъдем по-добри, състрадателни и отговорни към другите. Често хората се отказват да помагат, защото смятат, че усилията им няма да променят нищо, но разказът доказва обратното. Хареса ми посланието, че всяко добро дело има значение и че дори малката помощ може да промени нечий живот. Кратката история ме накара да се замисля как и аз мога да помагам на хората и света около мен.

"Хобит" - Дж. Р. Р. Толкин

„Хобит“ е роман, издаден през 1937 година. Историята проследява Билбо Бегинс, който живее спокойно в своя дом, докато не е въвлечен в мисия. Магьосникът Гандалф и 13 джуджета идват в дома му и го присъединяват към приключението си. По целия път Билбо опитва да се докаже като смел боец. Групата трябва да мине през много диви земи, за да стигне до крайната си цел – планината Еребор,някогашен дом за джуджета.

Природата е жива картина и е действаща част от романа. Там, където има власт и тирания обаче, тя е грозна пустош и изгорена земя. Като контраст Ломидол е чиста и зелена земя, където можеш да откриеш хармония и мир. Гората Мраколес от своя страна е враждебна и опасна, защото злото е обзело нейната красота. Така разбираме, че унищожението на горите и зелените земи е еднакво на избиване на хора. Също виждаме и колко човекът се отдалечава от природата и как той не е неин господар.

"Патиланци" - Ран Босилек

В книгата са събрани всички весели приключения на Панчо, Данчо, Ганчо, Мика, Дана, Гана и баба Цоцолана. 

Една от любимите ми истории е, когато една вечер всички спят, баба Цоцолана моли Патиланчо да ѝ занесе крема за бръчки, но да не светва лампите, защото токът е много скъп. Той отива, но в тъмното вместо да вземе крема, взима ваксата за обувки. На сутринта всички стават и отиват на закуска. Докато Дана носи чай, Патиланчо става от масата и казва, че има мечка. Дана в този момент изпуска таблата с чая и чашите, а мечката се оказва самата баба Цоцолана, която се е намазала с ваксата.

Чрез игрите на децата навън, близостта им с животните, дърветата и двора, се показва колко естествено и важно е общуването с природата. Герoите живеят в свят, в който природата е част от ежедневието им, а това напомня, че човекът не е отделен от нея, а зависи от нейната красота и хармония.

Замисляме се колко ценни са чистите и зелени пространства, как природата носи радост и защо трябва да я пазим.

Две деца живеят от различни страни на голяма стена. Тя разделя не само земята, но и хората, техните семейства и живота им. Макс и Амира виждат колко болка и страдание причинява това. Въпреки ограниченията децата започват да общуват и разбират, че всъщност не се различават толкова много. И двамата искат да живеят спокойно, да бъдат щастливи и свободни.

   Те откриват символ на надеждата в хвърчилата. Когато ги пускат в небето, хвърчилата прелитат над стената и показват, че има неща, които не могат да бъдат спрени от омразата. Небето е общо за всички хора.

Историята завършва с послание за мир, разбирателство и надежда за по-добро бъдеще.

"Хвърчилата не спират да летят", Майкъл Морпурго

    Почувствах тъга заради това, че хората са разделени от стена и живеят в страх и напрежение. Несправедливо е децата да страдат заради конфликти, които не са създали те.

Най-силно впечатление ми направи символът на хвърчилата. Те показват, че свободата, надеждата и мечтите не могат да бъдат затворени или спрени. Хареса ми как авторът чрез една привидно проста история разкрива сериозни проблеми като войната, омразата и разделението между хората.

Замислих се колко важни са мирът, приятелството и разбирателството.

"Аждер" - Васил Попов

Една мистична история за странни случки в село в Странджа. Има суша, пожари и хора, които намират удавени жени, въпреки че почти няма вода. Полицаите Божана и Митко започват разследване и разбират, че всичко е свързано с древно чудовище – аждера. В книгата има много тайни, легенди и страшни моменти. Синът на Божана, Явор, открива, че има специални сили – причинява мълнии, когато се ядоса, и трябва да се научи да ги контролира...

       Трябва да внимаваме с огъня и да не го палим най-вече в гори, защото може да причиним пожар и това не е добре за животните, дърветата и хората.

Ако всеки се замисли, че само един бук осигурява кислород за 10 човека за цяла година, никога няма да унищожи дърво!

"Вероника и кокосовият дядо" от Павел Шрут

Книгата разказва за момиче на име Вероника, което получава интересен подарък за Коледа- Кокосов дядо по пощата. Той е живял на остров,  преди да отиде при Вероника. Книгата е забавна и пълна със смешни истории.

Авторът засяга темата за природата, като прокарва идеята как градският човек е забравил да се радва на простите неща. Трябва да пазим природата, океаните и моретата, за да имаме едни такива прекрасни острови и кокосови изненади. Дори малките действия на всеки човек могат да помогнат за опазването на света около нас.

В тази част от поредицата се разказва за сериозна опасност както в света на феите, така и в света на хората. Причината за опасността е тази, че хората са спрели да вярват в чудеса  и са започнали масово да унищожават природата. Филип и Ванилия обединяват сили срещу заплахата, която застрашава нашата планетата.

Връзката с природата не е просто фон, а единственият начин героите да спасят човешкия и приказния свят. Книгата ни показва дълбоката връзка между човека и природата и ако ние самите не я съхраняваме, ни очакват само лоши последици.

"Баобаба"  

Катя Антонова

Средно училище "Христо Ясенов"

Велина Цанова - 12 г.

Мария Тодорова - 12 г.

Владимир Василев - 14 г.

Стефан Станев - 14 г.

Учител: Петя Георгиева

0879004639

[email protected]

Етрополе 2180

бул. "Руски" 69