Имало едно време една малка звездичка Зорничка , която живеела щастливо при своето звездно семейство.

Духнал силен вятър и тя се загубила. Разплакана тръгнала да търси своите родители.

Срещнала катеричката Звездобройка. Тя я завела вкъщи и станали приятелки. На сутринта тръгнали да търсят родителите на Зорничка. Качили се на един облак и полетели към небето.

Пътували, пътували и насреща им една птица с пера , като дъгата. Разказали какво се случило на Зорничка и птицата обещала да им помогне.

  - Качете се на крилата ми и се дръжте здраво. Ще Ви заведа да пренощувате в моето гнездо -да си починeте , а утре сутринта ще видим какво ще правим.

Стигнали до гнездото, което било като дворец. Катеричката се настанила до птицата и сладко заспали, но Зорничка не можела да заспи, защото мислела за майка си.

Както си стояла, видяла на

съседното дърво един

бухал, който

наблюдавал

ярко светещите

звезди и я гледал

с отворени големи

очи.

   -Г-н Бухал виждал ли си падащи звезди?-попитала Зорничка, защото може да са моите родители, които ме търсят?

   -Бу-хъ, бу-ха - не , но ще гледам  за падащи звезди.

Станало сутрин. Катеричката и птицата се събудили и Зорничка им разказала за господин Бухал. Птицата предложила пак да се качат на крилата и да продължат да търсят. Пътували, пътували и минали през различни съзвездия. Насреща им - госпожа Луна, която живеела в звезден замък.

Около замъка обикаляли две мънички светулки , които били вълшебни. През деня се превръщали в пеперуди , а през нощта в светулки. Госпожа Луна казала:

 - Бъди ми гостенка. Аз ще наблюдавам през нощта, а пеперудите - през деня и така ще намерим твоето семейство.