Голямото горско чудовище

Живяло някога в една гора едно чудовище , от което всички много се страхували. Всички животни бягали само щом чуели,че чудовището става от сън, криели се и не излизали, защото ги било страх чудовището да не им стори нещо зло. Един ден в гората се разхождал Марио, заедно с братовчедка си София и неговият най–добър приятел Алехандро. Изведнъж децата видяли как всички животни бягат и много се очудили какво става. Видяли едно мече и го попитали

–Меченце, защо всички животни бягат.

Меченцето им разказало за страшното чудовище и хукнало да се крие.

Бягайте, чудовището се събуди!

Марио, Алехандро и София не можели да повярват, че има наистина такова страшно чудовище, което да изплаши дори мечката и тръгнали да видят къде се крие, за да го видят. Изведнъж чули един страшен вик, който много ги изплашил и децата решили да се качат на едно дърво, за да се скрият.

Изведнъж, децата видяли, как между дърветата и скалите, с тежки стъпки към тях се приближава едно голямо червено чудовище, с остри зъби, големи нокти и дълга опашка като на дракон. То ръмжало много страшно и децата много се изплашили. Скрити в клоните на едно дърво те затаили дъх и не смеели дори да мръднат, но точно в този момент, София, която била алергична към полен, кихнала и чудовището я чуло.

То се приближило към дървото, където се криели децата и с големите си лапи хванало Марио, защото той бил най–голям и изглеждал най–апетитно за изяждане.

Чудовището хванало Марио и отворило уста, за да го изяде. Марио обаче бил много умен и му казал:

–Не ме изяждай, чудовище, аз съм много жилав и хич не съм вкусен, ще те заболи много корема.

Чудовището го погледнало и го попитало

–Ами аз съм много гладен, какво да ям, ако не мога да те изям теб?

–Има още много неща за ядене, ти обичаш ли да ядеш зеленчуци и плодове?, попитал Марио

–Зеленчуци и плодове?! Kакво е това, аз само знам да ям месо. Къде мога да намеря зеленчуци и плодове?

– Аз ще ти помогна, ако ме пуснеш, ще видиш колко много ще ти харесат, много са вкусни– обяснил му Марио.

Чудовището се съгласило и пуснало Марио на земята

Децата слезли от дървото и започнали да търсят плодове, с които да нахранят гладното чудовище. Наблизо имало няколко плодови дръвчета, където те намерили портокали, ябълки, череши и други вкусни плодове. Чудовището започнало лакомо да ги яде и когато се заситило се усмихнало на децата и вече не ръмжало страшно, а мило им благодарило.

Благодаря ви много, че ми помогнахте да намеря тези вкусни плодове, но аз съм много голям и имам нужда от още, знаете ли къде мога да намеря още плодове.

–Имам идея, казал Марио, защо не помолим горските животни да ни помогнат да намерим плодове и така те ще видят, че чудовището не е страшно, освен, ако не е гладно.

Децата отишли при царя на горските животни, за да говорят с него, а на чудовището казали да се скрие, за да не ги изплаши.

–Горски твари, ние сме дошли при вас, за да ви помогнем да се справите с чудовището, което толткова ви плаши, казал Марио

Какво да правим? попитали животните.

–Просто трябва да съберем всички плодове и зеленчуци, които можете да намерите.

Внимание, внимание всички животни, донесете всички плодове и зеленчуци,които може да наберете!

Животните в гората събрали много плодове и зеленчуци и ги занесли, там, където Марио им казал да ги оставят. Те не виждали чудовището, защото то се било скрило, но когато донесли храната, Марио му казал да излезе и да се покаже пред горските твари.

Когато видели чудовищата, животните се изплашили и извадили, кой каквото оръжие имал за да се отбранява